Как може да прекараш 5 години с някого? Да той да замине зе в вашето общо благо на 1300 км, на майната си. В друга страна, при непознати хора да изкара някоя друга пара за Вас. За да сте добре, защото в тъпата си родина не можеш да постигнеш нищо. А ти да му се обадиш и най нахално да му кажеш, че имаш нужда да преусмислиш връзката си. Имаш нужда от време да размислиш.

Това се случва постоянно. Не критикувам тя и той. Критикувам всички. Как можеш с лека ръка да пропилееш 3, 5 години дори и да градиш всичко от начала. Ние хората замисляме ли се какво можем да унищожим с една единствена приказка, изказана когато се чувстваме несигурни???? Защо не мислим кагато трябва, а мислим само от практична гледна точка. Тъпа мутра с БМВ не би ли бил същия като баничар с голф единичка? Секси блондинка с богат татко не е ли същото като умна брюнетка продаваща цветя на пазара.

Българино, българко - мисли умно, мисли с перспектива! Гради живота си тухра по тухла. Съвършенни хора няма! Но помни, че човек се ражда сам и умира сам.

А любовта. Има ли я? Съществува ли изобщо или е просто коктейл от хормони. Следван от едно свикване: приятелство за цял живот.

"Ние хората замисляме ли се какво можем да унищожим с една единствена приказка, изказана когато се чувстваме несигурни????"
Ми не... Нали затова се учим да прощаваме.
А любовта е до вяра. Тъй като попада изцяло в сферата на метафизичното, не може да бъде доказана опитно (а както знаем, във физиката дори и най-красивата теория може да бъде разрушена от един противоречащ й опит). Следователно за нас остава само да (не) вярваме в съществуването й.
Останалото... да, способни сме да разрушим и най-хубавите неща в живота си само заради една глупост. Да НЕ го правиш е нещо, което трябва да се научи.
Или както аз казвам - борба до края. Докогато има за какво да се боря, няма да се предавам.
Болезнен принцип... ама пък действа...

Съгласен съм, но ме е яд за тъжния развой на събитията. Защото момчето е мой мното добър приятел.

"Борбата до края" много често не оправдава изразходваните нерви. Може би по - скоро е дълго чакане с надежда и тънко приятелско отношение към патньора за да върнеш страстите и любовта.
Това го говорихме на скоро - използвах думата "събеседника" ако си усетила контекста на думите ми в твоя лог.

Всеки път като става такова нещо имам чувството, че е умрял човек.

Ето точния цитат:

"Преди месец чух звука на разбито сърце... Беше оглушителен..."

Нека сега да споделя нещо, което е като еталон за всички, които "обичат" от по-голяма част от днешната...младеж (и не само)

Любовта в 90% от случаите е отношение между двама души, при което единият е заблуден а другият се възползва от това”. Остават 10%, при които или и двамата са заблудени или и двамата се възползват един от друг. Както можеш да се досетиш заблудените ще кажат, че това не е вярно, възползващите се също, всички ще кажат ,че не е вярно, освен един или двама приятели, които познавам.

Преди всичко ти излагаш тезата като вече свършен факт. Но в началото на една връзка никой не знае дали е заблуден или не поради хормоналния коктейл, който всички изпитваме /освен в редки случай/.

Но независимо дали е правилно или не всеки от нас има определена съдба и неща който трябва да се случат с него. Независимо дали ти харесва или не ти можеш да ускориш събитията или да ги забавиш но не можеш да избягаш от тях.

Законите за относителност са в сила и в чувешките отношения, така че тезати ти е във форма неопределеност на събитията относно наблюдателя /за теб и сега в момента/.

Но тезата ти въжи със страшна сила за преключели вече отношения от които остава само спомена.